^Back To Top
  
  
  
Get Adobe Flash player

Login Form

Responsive Photo Gallery

Илка Динева: „Усмивката и щастието в очите на децата са най-големият подарък”

Илка Динева: „Усмивката и щастието в очите на децата са най-големият подарък”

                       Dineva                                                                                      Интервюто може да бъде прочетено и от ТУК!

Стотици малчугани, направили първите стъпки в живота си и още толкова родители, в чиито очи се чете искрена благодарност и признателност. Такава е равносметката, с която ЦДГ „Детелина” посрещна своя 30-годишен юбилей. Празникът беше отбелязан с бляскаво тържество в Читалище-паметник „Отец Паисий”. Родители, бивши и настоящи възпитаници на учебното заведение се събраха, за да си припомнят хубавите спомени от детството. Безгрижните моменти, прекарани сред вълнуващи игри и в компанията на добри приятели. Известен факт е, че децата са като непрочетена книга. Всеки ден изпълва белите й страници с емоции и преживявания. Илка Динева, която е единственият директор от основаването на детското заведение, дава отговор на това каква е рецептата, за да спечелиш сърцата на малчуганите. По думите й градината е била винаги желана и търсена, а тя самата приема с любов и всеотдайност учителската професия, въпреки че е имала възможност да работи на много и различни места, включително и София. „Политици също са ме търсили, но смятам че учителството е моето призвание” – споделя Илка Динева. Всяко начало е изпълнено с подводни камъни. Преминавайки ги, можеш да се спънеш или да израстваш – бавно, но сигурно.

Спомняте ли си първите стъпки в учителското поприще?

Когато детската градина се строеше, аз все още учех. Предложиха ми да поема или нея, или тази в „Самоково”. Избрах ЦДГ „Детелина”, защото държах да създам сама екипа си. Тръгнах от нулата и мисля, че успях. Всички са изключителни професионалисти и притежават необходимата квалификация. Работят всеотдайно в името на крайната цел – преподаването в малките възрастови групи да е разнообразно и интересно, а градината желана територия за малчуганите. Една седмица най-много им е необходима, за да свикнат с обстановката. В началото много ми помогнаха Славейка Попова и Виолета Михайлова, от които съм се учила. След това и аз помагах на по-младите учителки. Виждам, че имат желание за работа, но не им се дава възможност да развият потенциала си. Такива хора трябва да се насърчават. Сега има компютри и всичко е доста по-лесно.

Малко или много са 30 години?

Много, но погледнато от призмата на човешкия живот са малко. Далеч не са достатъчни, за да покажеш всичко от себе си. Ние сме втората по големина детска градина в общината с осем групи. Има и много деца, които няма как да приемем. Дори и в момента 7-8  чакат.

За какво не Ви стигна времето?

Пристройката е все още една моя несбъдната мечта. В нея би могла да се помести още една група – яслена. Другото, което ни липсва е един физкултурен салон. Дворът е голям и предразполага за това бъде изграден такъв. Това, което ме обнадеждава е, че една по една мечтите взеха да ми се сбъдват. Трябваше да се ремонтира покривът – отремонтирахме го. Предстои да бъде изградена площадка за безопасност на движението. Работим и по различни проекти – към Екологичното министерство и др.

Какви са наблюденията Ви – променили ли са се нещата по отношение на образованието и в каква насока?

Променили са се и то много. В началото образованието си течеше в един коловоз. Каквото ти кажат го изпълняваш. Нямаш право на лично мнение. Сега постепенно започнаха да се въвеждат нови форми на обучение. Можем дори да си избираме сами издателствата и учебниците, по които да работим. В определен период това беше немислимо.  

Важно ли е участието на родителите в този процес?

Родителите стават все по-взискателни. В това няма нищо лошо, но е важно да се знае, че  основната клетка за възпитание е семейството. Ако детето от малко се учи на толерантност, то няма да проявява агресия като голямо. Средата е от изключително значение. Заради това се стараем обстановката при нас да е уютна и приятна. Детската градина притежава свой собствен стил и дизайн. Работата на учителите допълва усещането за естетика и красота. Групите изработват цветя и други красиви предмети, за да освежат помещенията и заредят посетителите с настроение.

Продължавате ли да следите развитието на децата, след като те излязат от детската градина?

Децата на наши бивши възпитаници посещават градината и се създава приемственост. Водим статистика, която показва, че децата в предучилищната група при нас имат добра подготовка за училище. Това им помага изключително много когато постъпят в първи клас.

Коя е светлината, която осветява професионалния Ви път?

През годините сме получили много награди, над 20 сертификата, отличието „Неофит Рилски”, заслужил учител на годината от СБУ, златен диплом, връчен от Мартин Ромер за най-добър социален партньор през 2012 г. Няколко пъти съм била при президента като награда. Всеки ден е изпълнен с интересни и вълнуващи спомени. Една колежка записва бисерите. Пребиваването в детската градина е емоция, а в игрите се раждат интересни неща. Идваш, виждаш усмивките на децата и забравяш за абсолютно всички проблеми. За мен усмивката и щастието в техните очи са най-големият подарък. Те ме карат да идвам всеки ден с желание на работа. 

Copyright © 2013. KIDS ScHO0L Rights Reserved.